Сега се чудя, беше ли грешно изобщо да си правя блог.. Какво мога да кажа на хората? Какво искат изобщо да чуят хората.. ?
Дори не знам за какво съм тук. Не, всъщност знам. Написах нещо. Нещо много лично, което е толкова лично, че искам да го споделя с целия свят, но не знам как. Страх ме е, че всичко през тези две години се е променило и крайният резултат няма да бъде същия. Страх ме е, че съм в България и правилата тук не важат, че талантите на хората дори не се зачитат... и си мисля, ако бях родена другаде какво щеше да бъде всичко около мен...
Но надали има някакво значение, защото аз съм тук и аз съм аз и трябва някак да се справя.
Та стига с глупостите. В този блог ще пускам от време на време глави от книгата, която написах. Предполагам всеки поглежда с недоумяване, провярява възрастта ми и си казва УТФ,  май трябва да си ляга. А аз просто се усмихвам свикнала всички да ме гледат скептично. Главно ще пускам тези глави от тази книга, за да чуя мнението ви и за да ми помогнете да достигна до така желаното издаване.
Преди две години всичко ми се виждаше по-различно. Аз ще напиша книгата, ще я издам, ще има успех и ще стана нещо. Това "нещо" продължава да бъде някаква невидима цел в моя живот.
Не знам докъде ще стигна в този живот, не знам дали някога изобщо ще успея да изживея всички свои мечти, но защо иначе са мечти?
Просто искам да опитам, разбирате ли? Да бъда "нещо" поне веднъж...

давай смело :)