Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2010 23:28 - Първа глава
Автор: thevoice Категория: Изкуство   
Прочетен: 439 Коментари: 1 Гласове:
0



1 глава-Буркан с краставички

                                                                                                                                                                

„И истината ще лежи в земята

за вечни времена до красотата.”

 

-Нова жертва, а?Този ненормалник скоро ще убие всички ни.

-Не искам и да си помислям за това.Все още не мога да проумея как може да има такива болни мозъци.

Инспектор Джефри Хатчър и следовател Роджър Рей стояха безмълвни пред ужасяващата гледка.Искаха това да е сън-страшен кошмар, но колкото повече се взираха, разбираха, че всичко това е истина.

Небето бе мрачно.Душите на хората бяха измъчени. Докато пристигнат полицайте никой не посмя да се приближи до тялото.Никой не пожела дори да го покрие, ами вместо това продължиха да го гледат с онзи изумен и отвратен поглед все едно са подушили вмирисано зеле.Никой не се интересуваше за душата на момичето, за семейството й, което може би си мислеше, че дъщеря им е навън с приятели.За тях това бе просто един от многото дни.И публиката се забавляваше.Беше им интересно да се взират в изкривеното й от болка лице.Може би си представяха убийството й, но защо се смееха?Хатчър бе привлечен от групата туристи, които сочеха с показалци тялото й и усилено го фотографираха.Един от тях дори се доближи до обграденото с лента тяло и помоли да го снимат с него.Джефри не се смееше.По-вероятно би могъл да плаче.Дори след толкова години работа в тази сфера, не бе успял да разбере как такива случки могат да забавляват хората.Веднъж на шега си бе помислил да сложи шапка и да подканва хората да пускат монети.

  Бе облечен с черен костюм.Обувките му бяха лъснати до блясък и внимаваше да не се оцапа.Побелялата му коса бе пригладена назад, придаваща му изискан вид, който всъщност беше твърде неподходящ за самият него .Би се изсмял, ако се видеше как ходи важно, само с ръка махва и всички нахални погледи изчезват.Беше важен и нужен на всички.Знаеше го и понякога за жалост твърде много се влияеше.

Сложи си ръкавиците и бръкна в чантичката на момичето.Погледът му премина през лицето й .Още едно красиво момиче.Беше разбрал, че по-красивите почти винаги бяха жертвите.Всеки ги желаеше.Сините искрящи очи на момичето все още бяха отворени.Хатчър ги затвори и се помоли за душата й.Винаги го правеше, беше му нещо като обичай.Извади личната й карта.Казвала се е Алиса Франклин, седемнадесет годишна, сини очи, метър шейсет и осем.Записа адреса й на тефтерчето си и докато другите служители покриваха тялото й и го качваха в колата, погледна Рей.Очите му бяха почервеняли от ужас, а ръцете му трепереха.

-Слушай,трябва да отида до лабораторията.Стивънсън мисли,че е намерила ДНК.Може да  погледнеш файловете на другите две момичета.Може да намериш съвпадение-лека усмивка премина през лицето на следователят.

-Не бъди толкова оптимистично настроен.Между Сали Стюарт и Анджела Роб нямаше никакво съвпадение.Все едно ги е убил различен човек, но тогава видяхме знака-малката черна черта точно зад тила.-каза Джефри и заглади брадата си както винаги правеше след като изказваше доводите си.

-Така е.Това е един от най-трудните случаи, на които съм попадал.-тъжно поклати глава обнадежденият Рей.

-Спомняш ли си миналият сериен убиец.Той също си имаше знак.Уби четири момичета.Някой си отвори устата пред журналистите и той офейка.Пет години го търсехме.Радвам се, че сега е на топло.-каза Джефри.

-Надявам се и този да го последва.Да знаеш,че между нас има безмилостен убиец.Колко бездушен трябва да си, че да одрежеш три пръста от ръката на жертвата и да ги сложиш в буркан с кисели краставички.

-Явно убиецът ни си мисли,че е много смешно.Буркан с краставички.Всъщност ще трябва да отида при семейството й.Най-неприятната част-промълви Хатчър.

-Разбира се приятелю.Ако искаш ще дойда с теб.Винаги е по-лесно, когато сме заедно.

-Не, няма нужда.Помогни на Стивънсън.Знаеш, че си върши работата по-добре, когато си наоколо.-подсмихна се Джефри закачливо.

-А ти също така знаеш, че имам семейство.-отвърна му той развеселен.

Двамата се разделиха.Хатчър запали колата и тръгна.Мразеше този момент.Да съобщиш най-ужасното нещо,което може да се случи на един човек.Всеки път се запъваше,започваше да се поти и накрая го казваше невнимателно.Семейството на жертвата започваше да плаче,докато той ги потупваше по рамото увещавайки ги,че всичко ще е наред.Кого заблуждаваше?

Къщата на семейство Франклин бе светла и просторна.Състоеше се от три етажа с голям двор и лаещо куче.Заключи колата си и почука на вратата.Избърса вече насъбралата се пот върху челото си и зачака.Вратата отвори усмихната жена на средна възраст.Представи се като майката на убитото момиче и покани инспекторът вътре.Семейството определено бе богато,защото всичко вътре беше подбрано много внимателно и същевременно изискано. По стените имаше семейни портрети.Алиса е имала двама по-малки братя.На тях как щеше да им се обясни,че сестра им  е била безмилостно убита...?

Майката го поведе към всекидневната, където застаряващ мъж седеше и четеше вестник.Хатчър учтиво го поздрави и се настани на едно от креслата.Началото винаги беше трудно.

-Идвам да говоря относно дъщеря ви.-каза и се изкашля.

-Какво пак е направила Алиса?Да не би да се е забъркала в нещо лошо?Тя има склонност към забранените неща,но всъщност е много добро момиче.Има отличен успех и...

-Не,госпожо, не заради това съм тук.Ами...съжалявам,че ви го съобщавам, но дъщеря ви беше намерена убита в близост до площада.Приемете моите искрени съболезнования.

Майката започна да крещи истерично,а бащата заудря по масата плачейки.Едвам успя да им разкаже всичко и да вземе показанията им.Изглеждаха като издивяли псета.Беше трагично.Джефри също усети болката им.Винаги щеше да запомни този момент.Той седейки напълно безпомощен, докато едно семейство преживяваше най-болезнената трагедия.Искаше да помогне и им обеща,че ще разбере кой е убиецът на дъщеря им.Заради тях и двете им деца.

Цяла нощ инспекторът не можеше да заспи.Тъкмо когато започнеше да се унася, сънуваше сънят.Онзи сън,който продължаваше да го измъчва с тайнствената си загадъчност.Откато разбра,че има сериен убиец на свобода,не можеше да спи спокойно.Посланието беше ясно.Трябваше да залови убиеца,за да получи душевен мир.

Но тази нощ беше различна.Сънят беше различен.Нещо се беше променило.Улика,която беше пропуснал,не беше видял.

   Той стоеше в началото на дълъг черен коридор.Никаква светлина не проникваше.Внезапно една врата се отвори.С крайчеца на окото си  видя младо момиче.Празнуваше рожденият си ден.Усмихваше се някак тъжно…сякаш предвиждаше собствената си смърт.Приятелите й пиеха ягодов пунш и танцуваха,а тя седеше с поглед зареян в тъплата,но очите й бяха слепи за ставащото наоколо.Изведнъж стана и смело се запъти към вратата.Занизаха се няколко дълги минути.

Погледът на Хатчър се замъгли.Всичко се движеше толкова бавно.Тогава чу смразяващ писък,който идваше от улицата.Тинейджърите понесоха грациозните си тела,за да разберат какво става.Втори писък,трети...вратата се отвори.На цимента лежеше мъртва рожденничката.Три от пръстите й бяха напъхани в буркан.

Хатчър се събуди.

Прекара цялата си сутрин в мислене,но колкото повече размишляваше толкова повече се заплиташе.Преглеждаше цялата картина от началото до смъртта на момичето.Не виждаше знак или нещо,което да не знаеше.

Размишленията му го отведоха до собственият му живот.Без деца,жена или куче.Без семейство,приятели...без нищо.Единственото останало беше работата му.Нещото,което го беше вълнувало цял живот,причината,заради,която живееше.Без женска ласка,без любов.Беше се превърнал в студен човек с ледено сърце и отблъскваща физиономия,която не му позволяваше да се сближи  с някого.Тъжен с еднообразен живот.Всяка сутрин едно и също.

Събуждаше се,отиваше на работа,”срещаше се” с няколко трупа и се прибираше.Толкова... дотук се ограничаваше животът му.С времето той беше загубил всичко човешко в себе си и често си повтаряше,че ако не е полицай,сигурно щеше е убиец.

-Инспектор Хатчър на  телефона.

-Бързо инспекторе,идвайте.Рей се обажда.Излязоха резултатите.Указа се,че наистина има ДНК.

-Идвам веднага.

След 40 минути.

-Е? Защо още не сте пратили патрулка до къщата му.

-Защото,инспекторе не е нужно.

-Ти побърка ли се?Убиец на свобода,ехо??-започна да ръкомаха недоумяващо.

-Убиецът се казва Дейвид Форестър.Преди четири години е умрял.





Гласувай:
0



Предишен постинг

1. ketcakuatl - Хмм....
25.12.2010 09:32
Малко странно, но да видим нататък...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: thevoice
Категория: Лични дневници
Прочетен: 10807
Постинги: 2
Коментари: 2
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031